Трансформацията е виждането на фалшивото като фалшиво и истинското като истинско ♥ КРИШНАМУРТИ
(1895 ~ 1986)
♥ За трансформацията
Явно е нужна радикална гражданска война. Световната рецесия го изисква. Нашият живот го изисква. Всекидневните случки, желания, паники го изискват. Необходима е дълбока, радикална гражданска война, тъй като всичко към нас е провалено. Макар и на пръв взор да има ред, в реалност царува съсипия - вълната на разрушението непрестанно надвива над вълната на живота.
Следователно нужна е гражданска война, само че не гражданска война, учредена на дадена концепция. Такава гражданска война е продължение на концепцията и не съставлява смяна. Революциите, учредени на хрумвания, водят до кръвопролития, опустошения, безпорядък. Не можете да създадете ред в хаоса, не можете умишлено да аргументите безпорядък и да се надявате, че от него ще съумеете да създадете ред. Вие не сте от богоизбраните, които могат да основават ред от безредието. Този метод на мислене на хора, които желаят да провокират колкото се може повече комплициране, с цел да основат ред, е погрешен. От момента, в който дойдат на власт, те вземат решение, че знаят методите за реализиране на ред. Виждайки злополуката - непрекъснатите войни, безконечния спор сред класите, сред хората, ужасното икономическо и обществено неравноправие, неналичието на равни благоприятни условия за тези, които могат и са надарени, неравенството сред хората, които са неизмеримо щастливи и безметежни, и тези, които живеят в ненавист, спорове и бедност, виждайки всичко това, ние разбираме, че е нужна гражданска война, дълбока смяна.
Тази промяна, тази радикална гражданска война нещо дефинитивно ли е или протича във всеки миг? Знам, че искаме да бъде нещо дефинитивно, тъй като за нас е доста по-лесно да мислим за неща, които са далечни. Някога ще се променим, в миналото ще бъдем щастливи, някога ще открием истината, а в това време дано си живеем. Без подозрение такава мислене не може да ни накара да действаме в сегашното. Такава схващане не търси промяна, то просто бяга от смяната. Какво имаме поради, когато приказваме за промяна?
Преобразяването не е нещо в бъдещето, то не може да стане в бъдещето. То може да става единствено в този момент, във всеки миг. Е, тогава какво разбираме под видоизменение? Без подозрение това е нещо доста просто - да забележим подправеното като подправено, а същинското като същинско, да забележим истината във подправеното и подправеното в това, което одобряваме за истина. Трансформацията е визията на подправеното като подправено и същинското като същинско, тъй като когато виждате ясно истината, тя ви освобождава. Когато видите, че нещо е подправено, това подправено нещо отпада. Когато видите, че церемониите не са нищо друго с изключение на суетно повтаряне, когато проумеете истината за тях, се получава смяна, тъй като се освобождавате от още една от веригите, които ви обвързват. Когато разберете, че класовите разграничения са подправени, че те провокират спорове, предизвикват премеждия, разделят хората - когато видите истината за тях, самата тази истина ще ви освободи. Самото разбиране на тази истина съставлява промяна, не е ли по този начин? Тъй като сме заобиколени от толкоз доста подправени неща, разбирането на тяхната престореност във всеки миг е видоизменение. Истината не е развой на струпване. Тя е обвързвана с всеки обособен миг. Паметта е резултат на струпване и в никакъв случай няма да стигнете до истината посредством нея, тъй като тя е обвързвана с времето, а времето е предишното, сегашното и бъдещето. Времето, което съставлява дълготрайност не може в никакъв случай да откри това, което е постоянно. Вечното е сега. Вечността е сегашният миг. Сега не е отражение на предишното, нито продължение на предишното през сегашния момент към бъдещето.
Съзнание, което се стреми към промяна в бъдещето или гледа на преобразяването като на последна цел, няма в никакъв случай да откри истината, защото истината е нещо, което би трябвало да идва с всеки обособен миг, би трябвало непрестанно да бъде откривана още веднъж. Нищо не можете да откриете вследствие на струпване. Как можеш да откриеш новото под тежестта на остарялото? За да открие новото, безконечното в сегашното, във всеки обособен миг, човек би трябвало да има неизмеримо будно схващане, схващане, което не търси резултати, не се стреми да реализира нещо. Съзнание, което се стреми към нещо, в никакъв случай не може да изпита благословията на блаженството, не самодоволно задоволство, не удовлетворение от реализирани резултати, а удовлетворението, което се явява, когато съзнанието види истината и фалша в това, което е. Възприемането на истината е във всеки обособен миг и това разбиране се забавя, когато стартираме да даваме вербален израз на момента.
Трансформацията не е цел. Преобразуването не е резултат. Резултатът допуска останки, аргументи и последици. Когато има каузалност, неизбежно има и резултат. Последствието не е нищо друго, с изключение на резултат на желанието ви за видоизменение. Когато желаете да се измененията, вие към момента мислите за развиване, а това, което се развива, не може да види това, което е. Истината е да бъдеш във всеки идващ миг. Щастие, което продължава, не е благополучие. Щастието е положение, което е безвременно. Състоянието на безвремие може да пристигна единствено когато има голямо неодобрение - не неодобрение, което е намерило излаз, през който да избяга, а недоволството, което няма отдушник, няма къде да избяга, което не търси задоволство. Само тогава, в положение на висшо неодобрение, може да пристигна действителното. Действителното не може да се купи, да се продаде, да се повтори, да се научи от книгите. То би трябвало да бъде откривано във всеки обособен миг, в една усмивка, в една сълза, под пресъхнал лист, в блуждаеща мисъл, във всеотдайността на обичта.
Любовта не е нещо друго от истината. Любовта е това положение, при което мисловният развой, да вземем за пример времето, е изцяло спрял. Там където има обич, има видоизменение. Без обич революцията е безсмислена, тъй като тогава тя не е нищо друго, с изключение на съсипия, проваляне, все по-големи и по-големи премеждия. Там, където има обич, има и гражданска война, тъй като любовта е видоизменение във всеки обособен миг.
От: „ Първата и последна независимост “, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимка: J. Krishnamurti, kfoundation.org
